петък, 26 юли 2013 г.

Размисли за времето

Напоследък,не съм писал в този блог, отчасти защото се занимавах с други проекти, отчасти защото се бях дезинтересирал от воденето на подобен интернет дневник. Връщайки се днес отново тук, виждам, че може би има някакъв смисъл да оформям мислите си в думи, за да споделя с тези, на които им е интересно, какво ме вълнува в дадени моменти.
   Едно от най-странните неща, които продължават да ме изумяват е как хората прахосват дните си, сякаш не осъзнават, че това е нещо, което никога не могат да възстановят. Парите, например, могат да се загубят, могат да се спечелят, могат да се пестят или пилеят , но времето, с което всеки разполага е божествен дар, то непрестанно тече от миналото към бъдещето и нито може да се запази за по-късно, нито може да се спре или забави. Единственото, което можем да направим с него е, да го оползотворяваме пълноценно.
   Когато казваме за някой, че е богат, не винаги си даваме сметка, че често той е жертвал и жертва голяма част от времето си за да поддържа по-високия си жизнен статус. Голяма част от времето той работи, той не живее, не се забавлява, хапва набързо и между другото, вечно е напрегнат, притеснен е за вложенията и собствеността си. Когато остарее и погледне назад, разбира, че почти не е живял...
   Другият често срещан случай е на работника или служителя, който отива ден след ден на работа в продължение на десетки години. Стррахува се да не загуби службичката си, не поема никакви рискове, живее без да сменя стереотипа си, ходи по едни и същи улици, влиза в едни и същи магазини, почива на едни същи курорти. Счита, че след като работата му е сравнително лека и спокойна - добре се е уредил. Очевидно за него времето няма особена стойност. Очаква да му се случи нещо интересно, но не прави нищо в тази насока и естествено нищо не му се случва. Живота му е празен и еднообразен, но той не го съзнава. Той не изневерява, пийва по малко, с течение на годините напълнява... Скучно е дори да се опише. Той, ходейки на работа, не продава труда си, защото всъщност почти бездейства, продава нещо много по-скъпо и незаменимо - времето си на този свят. Оттам  идва и усещането, че годините "летят"...
   Тези примери трябва да онагледят една огромна маса от хора, които не живеят, те няма за какво да си спомнят в края на живото си, при тях често възниква кризата на средната възраст, когато изведнъж усещат че живота им се изплъзва между пръстите, че вече минава най-хубавата му половина, а те няма за какво да си спомнят. Изведнъж се опитват неистово да наваксат, впускат се в безумни авантюри, слагат кожени якета и дънки, някои боядисват косата си, опитват да поддържат теглото си във фитнеса...Често изглеждат гротескно, смешно и жалко, няма как да върнат младостта си и е по-добрре да не опитват, а да се опитат да се насладят на даровете на средната възраст, защото докато се опитват да младеят, изпускат и нея.