сряда, 21 октомври 2015 г.
вторник, 29 септември 2015 г.
понеделник, 28 септември 2015 г.
Пояснение
Ще поствам в блога си линкове към статии, на които съм автор, намиращи се в друг блог. Тъй като те са доста - над 100, чрез линк ще е най-лесно да се прочетат, без да се налага да ги копирам и тук.
четвъртък, 1 май 2014 г.
петък, 21 февруари 2014 г.
четвъртък, 2 януари 2014 г.
четвъртък, 19 декември 2013 г.
четвъртък, 21 ноември 2013 г.
петък, 26 юли 2013 г.
Размисли за времето
Напоследък,не съм писал в този блог, отчасти защото се занимавах с други проекти, отчасти защото се бях дезинтересирал от воденето на подобен интернет дневник. Връщайки се днес отново тук, виждам, че може би има някакъв смисъл да оформям мислите си в думи, за да споделя с тези, на които им е интересно, какво ме вълнува в дадени моменти.
Едно от най-странните неща, които продължават да ме изумяват е как хората прахосват дните си, сякаш не осъзнават, че това е нещо, което никога не могат да възстановят. Парите, например, могат да се загубят, могат да се спечелят, могат да се пестят или пилеят , но времето, с което всеки разполага е божествен дар, то непрестанно тече от миналото към бъдещето и нито може да се запази за по-късно, нито може да се спре или забави. Единственото, което можем да направим с него е, да го оползотворяваме пълноценно.
Когато казваме за някой, че е богат, не винаги си даваме сметка, че често той е жертвал и жертва голяма част от времето си за да поддържа по-високия си жизнен статус. Голяма част от времето той работи, той не живее, не се забавлява, хапва набързо и между другото, вечно е напрегнат, притеснен е за вложенията и собствеността си. Когато остарее и погледне назад, разбира, че почти не е живял...
Другият често срещан случай е на работника или служителя, който отива ден след ден на работа в продължение на десетки години. Стррахува се да не загуби службичката си, не поема никакви рискове, живее без да сменя стереотипа си, ходи по едни и същи улици, влиза в едни и същи магазини, почива на едни същи курорти. Счита, че след като работата му е сравнително лека и спокойна - добре се е уредил. Очевидно за него времето няма особена стойност. Очаква да му се случи нещо интересно, но не прави нищо в тази насока и естествено нищо не му се случва. Живота му е празен и еднообразен, но той не го съзнава. Той не изневерява, пийва по малко, с течение на годините напълнява... Скучно е дори да се опише. Той, ходейки на работа, не продава труда си, защото всъщност почти бездейства, продава нещо много по-скъпо и незаменимо - времето си на този свят. Оттам идва и усещането, че годините "летят"...
Тези примери трябва да онагледят една огромна маса от хора, които не живеят, те няма за какво да си спомнят в края на живото си, при тях често възниква кризата на средната възраст, когато изведнъж усещат че живота им се изплъзва между пръстите, че вече минава най-хубавата му половина, а те няма за какво да си спомнят. Изведнъж се опитват неистово да наваксат, впускат се в безумни авантюри, слагат кожени якета и дънки, някои боядисват косата си, опитват да поддържат теглото си във фитнеса...Често изглеждат гротескно, смешно и жалко, няма как да върнат младостта си и е по-добрре да не опитват, а да се опитат да се насладят на даровете на средната възраст, защото докато се опитват да младеят, изпускат и нея.
Едно от най-странните неща, които продължават да ме изумяват е как хората прахосват дните си, сякаш не осъзнават, че това е нещо, което никога не могат да възстановят. Парите, например, могат да се загубят, могат да се спечелят, могат да се пестят или пилеят , но времето, с което всеки разполага е божествен дар, то непрестанно тече от миналото към бъдещето и нито може да се запази за по-късно, нито може да се спре или забави. Единственото, което можем да направим с него е, да го оползотворяваме пълноценно.
Когато казваме за някой, че е богат, не винаги си даваме сметка, че често той е жертвал и жертва голяма част от времето си за да поддържа по-високия си жизнен статус. Голяма част от времето той работи, той не живее, не се забавлява, хапва набързо и между другото, вечно е напрегнат, притеснен е за вложенията и собствеността си. Когато остарее и погледне назад, разбира, че почти не е живял...
Другият често срещан случай е на работника или служителя, който отива ден след ден на работа в продължение на десетки години. Стррахува се да не загуби службичката си, не поема никакви рискове, живее без да сменя стереотипа си, ходи по едни и същи улици, влиза в едни и същи магазини, почива на едни същи курорти. Счита, че след като работата му е сравнително лека и спокойна - добре се е уредил. Очевидно за него времето няма особена стойност. Очаква да му се случи нещо интересно, но не прави нищо в тази насока и естествено нищо не му се случва. Живота му е празен и еднообразен, но той не го съзнава. Той не изневерява, пийва по малко, с течение на годините напълнява... Скучно е дори да се опише. Той, ходейки на работа, не продава труда си, защото всъщност почти бездейства, продава нещо много по-скъпо и незаменимо - времето си на този свят. Оттам идва и усещането, че годините "летят"...
Тези примери трябва да онагледят една огромна маса от хора, които не живеят, те няма за какво да си спомнят в края на живото си, при тях често възниква кризата на средната възраст, когато изведнъж усещат че живота им се изплъзва между пръстите, че вече минава най-хубавата му половина, а те няма за какво да си спомнят. Изведнъж се опитват неистово да наваксат, впускат се в безумни авантюри, слагат кожени якета и дънки, някои боядисват косата си, опитват да поддържат теглото си във фитнеса...Често изглеждат гротескно, смешно и жалко, няма как да върнат младостта си и е по-добрре да не опитват, а да се опитат да се насладят на даровете на средната възраст, защото докато се опитват да младеят, изпускат и нея.
петък, 22 март 2013 г.
четвъртък, 9 август 2012 г.
събота, 4 август 2012 г.
четвъртък, 19 април 2012 г.
сряда, 25 януари 2012 г.
четвъртък, 12 януари 2012 г.
четвъртък, 13 януари 2011 г.
Отворено писмо до членовете на ДКЕВР и Ръководителите на Електро-разпределителните дружества в България
По повод информацията: „ДКЕВР: Инфлация над 4-5% би трябвало да се включи в цената на тока”бих искал да попитам ръководителите на ЕРД-тата и обслужващата ги ДКЕВР:
1. Инфлацията включена ли е в определянето на размера на заплатите и пенсиите в страната?
2. Колко пъти членове на ДКЕВР са изнасяли лекции на специално организирани от ЕРД семинари за техни служители и какви хонорари са получили и представлява ли това конфликт на интереси?
3. Как ще коментирате горепоказаната схема? Все още ли считате, че няма допълнителни резерви преди да посегнете на цената на тока?
4. Могат ли ЕРД да посочат каква част от дължимите към държавата дивиденти са изплатили до момента и дължат ли: ЧЕЗ - над 208 млн. лв., Е.ОН - над 110 млн. лв. ЕВН - близо 177 млн. лв., а ДКЕВР да отговори с какво е наказал финансово дружествата за неизпълнението на тази точка от приватизационния договор?
5. Вярно ли е, че дружествата са плащали на, в пъти, завишени цени „консултатнски услуги” към дружествата-майки и това е записано в графата инвестиции? По-точно, че ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН са увеличили разходите си за външни услуги с между 250 и 400% от 2005 г. насам. За някои от дружествата процентът на аутсорсваните (по дефиниция аутсорсинг е предоставянето за изпълнение на трети лица на дейности, извършвани преди от служители на компанията.) услуги стига 92%. Това не е ли декапитализация и колко лева глоба платиха за това пладнешко източване на средства?
6. ДКЕВР счита ли, че е регулатор на цените на водната и електрическата енергия, като единственото, което регулира е размера на тяхното поскъпване и то винаги лобирайки за монополистите?
7. Дали А. Семерджиев не предвижда освен такса електромер, да въведе и такса водомер, защото нещата с водата са аналогични?
8. Нека от ДКЕВР отговорят, след като от техните решения зависят рентабилноста на бизнеса в България и финансите на милиони хора, не е ли по - разумно всичките им заседания да са открити, а на тях с право на глас да присъстват синдикати, представители на Българската стопанска камара, на КЗК, съюза на работодателите, комисията на защита на потребителите и неправителствени организации?
9. На кое място е България по цена на електроенергията в Европа и в света, като абсолютна стойност и отнесено към средно аритметичното от минималната работна заплата и пенсия, но при условие, че се вземат всички компоненти на цената, а именно:
1. -дневна - 0,08003
2. -нощна - 0,03602
3. -добавка за зелена енергия - 0,00303
4. -цена за пренос през електропреносната мрежа - 0,00964
5. -цена за достъп през електропреносната мрежа - 0,00889
6. -цена за високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия - 0,00219
9. -ДДС – 20%.
10. Колко е размера на заплатата на член на ДКЕВР и колко часа месечно „работи”, за да я изкара? Колко милиона годишно струва издръжката на комисията на българският данъкоплатец?
11. Вярно ли е (питам, защото договора е една от най-големите тайни в държавата), че има точен процент гарантирана печалба за всяко ЕРД и той е 12%, докато в другите европейски държави варира в тесните граници 3-5%, но за сметка на това няма точен размер на инвестициите?
Инж. Димитър Костов
По повод информацията: „ДКЕВР: Инфлация над 4-5% би трябвало да се включи в цената на тока”бих искал да попитам ръководителите на ЕРД-тата и обслужващата ги ДКЕВР:
1. Инфлацията включена ли е в определянето на размера на заплатите и пенсиите в страната?
2. Колко пъти членове на ДКЕВР са изнасяли лекции на специално организирани от ЕРД семинари за техни служители и какви хонорари са получили и представлява ли това конфликт на интереси?
3. Как ще коментирате горепоказаната схема? Все още ли считате, че няма допълнителни резерви преди да посегнете на цената на тока?
4. Могат ли ЕРД да посочат каква част от дължимите към държавата дивиденти са изплатили до момента и дължат ли: ЧЕЗ - над 208 млн. лв., Е.ОН - над 110 млн. лв. ЕВН - близо 177 млн. лв., а ДКЕВР да отговори с какво е наказал финансово дружествата за неизпълнението на тази точка от приватизационния договор?
5. Вярно ли е, че дружествата са плащали на, в пъти, завишени цени „консултатнски услуги” към дружествата-майки и това е записано в графата инвестиции? По-точно, че ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН са увеличили разходите си за външни услуги с между 250 и 400% от 2005 г. насам. За някои от дружествата процентът на аутсорсваните (по дефиниция аутсорсинг е предоставянето за изпълнение на трети лица на дейности, извършвани преди от служители на компанията.) услуги стига 92%. Това не е ли декапитализация и колко лева глоба платиха за това пладнешко източване на средства?
6. ДКЕВР счита ли, че е регулатор на цените на водната и електрическата енергия, като единственото, което регулира е размера на тяхното поскъпване и то винаги лобирайки за монополистите?
7. Дали А. Семерджиев не предвижда освен такса електромер, да въведе и такса водомер, защото нещата с водата са аналогични?
8. Нека от ДКЕВР отговорят, след като от техните решения зависят рентабилноста на бизнеса в България и финансите на милиони хора, не е ли по - разумно всичките им заседания да са открити, а на тях с право на глас да присъстват синдикати, представители на Българската стопанска камара, на КЗК, съюза на работодателите, комисията на защита на потребителите и неправителствени организации?
9. На кое място е България по цена на електроенергията в Европа и в света, като абсолютна стойност и отнесено към средно аритметичното от минималната работна заплата и пенсия, но при условие, че се вземат всички компоненти на цената, а именно:
1. -дневна - 0,08003
2. -нощна - 0,03602
3. -добавка за зелена енергия - 0,00303
4. -цена за пренос през електропреносната мрежа - 0,00964
5. -цена за достъп през електропреносната мрежа - 0,00889
6. -цена за високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия - 0,00219
9. -ДДС – 20%.
10. Колко е размера на заплатата на член на ДКЕВР и колко часа месечно „работи”, за да я изкара? Колко милиона годишно струва издръжката на комисията на българският данъкоплатец?
11. Вярно ли е (питам, защото договора е една от най-големите тайни в държавата), че има точен процент гарантирана печалба за всяко ЕРД и той е 12%, докато в другите европейски държави варира в тесните граници 3-5%, но за сметка на това няма точен размер на инвестициите?
Инж. Димитър Костов
Абонамент за:
Публикации (Atom)