понеделник, 23 февруари 2009 г.

Живота, който живеем.

Това със сигурност няма да е в есеистичния стил на другите няколко публикации в блога. Ще бъде в доста по умозрително-разказвателен.
Замислих се за това какъв живот живеем, заради нещата, които ежедневно ни се случват, и които подминаваме без да се замислим особено. Вчера си купих сладолед. На кутията пише, че е с боровинки и струва 5лв., за разлика от този с ягодов сироп, който е 4лв. Прибрах се вкъщи и отворих кутията. 70% от съдържанието беше ягодов и 30% боровинки. Как да се сети човек, че на някой ще му хрумне такава измама? Бях много внимателен в супера. Върнах един натурален сок, защото имаше разлика между цената, която чукна касиерката и тази обявена на стелажа. Но това със сладоледа...
Преди дни жена ми си купи чорапогащник, който имаше ясно изразени тъмни ленти, които се образуват по сгъвките, когато стоката се застои в магазина. Продавачката я увери, че след едно изпиране ивиците ще изчезнат. Не изчезнаха. Тя отиде да го върне и не искаха да и върнат парите. Трябвало да си избере друга стока. Тя, разбира се, можеше да си хареса нещо, но не и по този ултимативен начин. Наложи се да ги посплаши малко, за да станат по отзивчиви.
В едно малко магазинче за хранителни стоки до нас всяка стока има цена. Например, луканката е претеглена и цената е написана върху нея. Да обаче, когато реших да проверя дали написаната цена отговаря за тази на килограм се оказа, че има разминаване в полза, разбира се, на продавача с близо 60 стотинки.
На 14 февруари решихме да отидем в популярното заведение "Мармалад". Знаейки, че датата е специална и може да не намерим места, се обадихме по телефона и резервирахме, като попитахме и има ли вход и ако да, колко е. Отговориха ни, че е 3лв. Когато отидохме на място се оказа, че входа е 5лв. Вярно е, че собственика на заведението има право да прави промени в условията на достъп, в зависимост от наплива на клиенти, но все пак самия факт леко ни развали настроението. За съжаление това беше само началото. В заведението закачалки няма и всички палта пуловери, щалове, шапки, чанти, се наложи да струпаме на едно тясно диванче, на което бяха запазените ни места, така че поне едно място загубихме за багаж, а ние трябваше да се стесним на останалото. Дойде сервитьорката и ние поискахме меню. Оказа се, че няма меню. Не можах да повярвам. Как така няма меню, я попитах аз. Ами така, няма, питайте и аз ще ви казвам. Цените бяха доста високи и никъде нямаше гаранция, че те са истинските. И на това махнах с ръка. Очаква се, когато в една дискотека, каквото всъщност беше заведението, щом има вход, да има и дисководещ. Седяхме до 3ч. през ноща, момчето което пускаше музиката не каза и една дума. Като цяло съм силно разочарован и едва ли ще стъпя повече в това заведение.
Купихме маратонки на детето, за 38лв., които на втория месец се напукаха, подметката се протри и се отвори дупка отдолу и на практика са за хвърляне. Не можеш да се разправяш, защото то си пише, че гаранцията е един месец. Магазина беше "Daimond" във магазин "Форум" в "Тракия". Не си купувайте нищо от там.
Мога да изреждам до безкрай, какво се случва с моето, а предполагам и с вашето ежедневие. Мисля, че схванахте идеята. Нека обобщим.
Поради пълната безнаказаност на измамите и рекета на дребно на търговците в България купуваме буклучави стоки, често на напълно европейски цени. Обслужват ни, като си мислят, че сме тъпаци и не виждаме, че ни лъжат.Това, че липсват каквито и да било санкции при опит клиента да бъде измамен, постепенно направи търговците много нагли копелета и колкото и да си внимателен и да гледаш, накрая пак ще те измамят и половината ти време минава, за да правиш безмислени рекламации, от които нищо особено не произтича за търговеца. Как ще сме усмихнат и ведър народ като ежедневието ни е пълно със измами.?

1 коментар:

  1. :) Как беше онази мисъл... "Да се ядосваш за грешките на другите, значи..." и т.н.
    Аз обичам всякакъв сладолед! ;)

    ОтговорИзтриване