Баня „Старинна” (бившата „Чифте хамам”) е построена в края на турското робство. При строежа и са използвани камъни обработвани през римско време взети от руини на околни сгради и крепостни стени, чиито орнаменти още се виждат вградени в еднометровите зидове. По вътрешните стени има вдълбани надписи и конструктивни чертежи на самата сграда, както и характерната за средновековния период стенопис с флорални и геометрични орнаменти. В началото, в средата на мъжката съблекалня е имало кръгъл фонтан, който си личи и днес. Построена е в ниското, близо да река Марица, за да има лесен достъп до вода. Всички помещения са с куполи, в които са изрязани отвори за проникване на светлина и служещи за отдушници. Водата се е подгрявала в ниски пристройки чрез котли с дърва. Топлата вода е минавала във вградени в местата за сядане до курните (курна - издълбан камък, в който се е смесвала топлата и студената вода), тръби, като по този начин е отоплявала и самите седалки. Обратната вода също е изминавала дълъг път през помещенията, топлоотдавайки и затопляйки залите, през които минава. При постоянното ползване, както и поради еднометровите стени и циркулацията на топлата вода не е било необходимо допълнително отопление освен разбира се в съблекалните, които са изградени с вътрешна дървена конструкция на два етажа с отвор по средата на втория етаж. По този начин голямата печка с дървени въглища поставена в средата на пода на помещението е отоплявала и двата етажа. На втория етаж е имало освен гардеробчета и кушетки за отпускане след горещата баня, в които къпещите са лежали увити в хавлии. Наричала се е чифте, защото е имала мъжка и женска част, което не е било често срещано по времето на строежа и, а и доста време след това. През осемдесетте години на миналия век в мъжката съблекалня възниква пожар, който овъглява дървената конструкция, без да има пламък при горенето поради оскъдното количество кислород. Така конструкцията запазва целостта си макар и овъглена. До 1995г. банята е затворена и се ползва за склад. През май 1995г. по моя идея и със съдействието на млади пловдивски художници от тогавашната група „Ръб” се провежда за първи път в България „Седмица на модерното изкуство” преминала при огромен медиен интерес. Така се ражда идеята сградата да се превърне в първия в България Център за съвременно изкуство, който функционира и до днес. Без прекъсване, всяка година се провежда „Седмицата на съвременното изкуство”, която се организира, както и всички останали прояви в банята от сдружение „Изкуство днес”. Сградата е общинска собственост.