Баня „Старинна” (бившата „Чифте хамам”) е построена в края на турското робство. При строежа и са използвани камъни обработвани през римско време взети от руини на околни сгради и крепостни стени, чиито орнаменти още се виждат вградени в еднометровите зидове. По вътрешните стени има вдълбани надписи и конструктивни чертежи на самата сграда, както и характерната за средновековния период стенопис с флорални и геометрични орнаменти. В началото, в средата на мъжката съблекалня е имало кръгъл фонтан, който си личи и днес. Построена е в ниското, близо да река Марица, за да има лесен достъп до вода. Всички помещения са с куполи, в които са изрязани отвори за проникване на светлина и служещи за отдушници. Водата се е подгрявала в ниски пристройки чрез котли с дърва. Топлата вода е минавала във вградени в местата за сядане до курните (курна - издълбан камък, в който се е смесвала топлата и студената вода), тръби, като по този начин е отоплявала и самите седалки. Обратната вода също е изминавала дълъг път през помещенията, топлоотдавайки и затопляйки залите, през които минава. При постоянното ползване, както и поради еднометровите стени и циркулацията на топлата вода не е било необходимо допълнително отопление освен разбира се в съблекалните, които са изградени с вътрешна дървена конструкция на два етажа с отвор по средата на втория етаж. По този начин голямата печка с дървени въглища поставена в средата на пода на помещението е отоплявала и двата етажа. На втория етаж е имало освен гардеробчета и кушетки за отпускане след горещата баня, в които къпещите са лежали увити в хавлии. Наричала се е чифте, защото е имала мъжка и женска част, което не е било често срещано по времето на строежа и, а и доста време след това. През осемдесетте години на миналия век в мъжката съблекалня възниква пожар, който овъглява дървената конструкция, без да има пламък при горенето поради оскъдното количество кислород. Така конструкцията запазва целостта си макар и овъглена. До 1995г. банята е затворена и се ползва за склад. През май 1995г. по моя идея и със съдействието на млади пловдивски художници от тогавашната група „Ръб” се провежда за първи път в България „Седмица на модерното изкуство” преминала при огромен медиен интерес. Така се ражда идеята сградата да се превърне в първия в България Център за съвременно изкуство, който функционира и до днес. Без прекъсване, всяка година се провежда „Седмицата на съвременното изкуство”, която се организира, както и всички останали прояви в банята от сдружение „Изкуство днес”. Сградата е общинска собственост.

Във връзка с исканото от електроразпределителните дружества ново поскъпване на цената на електроенергията и въвеждането на такса мощност ВМРО Пловдив заявява своята категорична позиция:

ВМРО Пловдив настоява ЕРП-тата да свият разходите си преди да поискат ново двуцифрено поскъпване на електроенергията от 1 юли. На фона на общата криза и липсата на прозрачност при определяне на разходите в електроразпределителните дружества, както и средна заплата в сектора съгласно НСИ в размер на 1270 лв. – една от най-високите в страната, искането за ново увеличаване на цената на тока граничи с цинизъм. Чуждестранните монополисти все още използват при продажбата на електричество член в договора си за приватизация, даващ им право на 16% надценка при ценообразуването на продажната цена, при условие че средната за Европа надценка е около 3-4%.

Връх в наглостта им е искането за въвеждане на такса мощност в размер на 1.80лв. месечно за всеки абонат. Напомняме, че вече има такса за достъп до електрическата мрежа във фактурите на потребителите и исканата нва такса принуждава всички нас да заплащаме два пъти за едно и също. При 860 000 клиенти на ЕВН, това означава над 1 500 000 лв. чиста печалба на месец. При замразени заплати, дефлация и стагнация на производството, монополистите искат да бръкнат още веднъж в джоба на българина.

ВМРО Пловдив беше инициатор преди няколко години на подписка против затварянето на първите 4 реактора в АЕЦ „Козлодуй” доставящи чиста, евтина и безопасна енергия. Цената на тока от АЕЦ е 11,68 лв./МВтч, докато от тецовете- средно около 60 лв./МВтч., т.е. 6-пъти по-висока. Подписката с над 500 000 подписа беше „изгубена”?!? в Народното събрание. Сега при липсата на реакторите в електроенергийната система на България, средната цена на тока се увеличи след включването на нови ТЕЦ-ове, какъвто е изградената ТЕЦ „Марица изток - 2”. В нея няма сероочистващи системи на 5-ти и 6-ти блок, което силно замърсява околната среда. Централата е собственост на БЕХ (български енергиен холдинг), в който само преди месеци беше установено при направена ревизия, че за 70 човека персонал има 140 служебни автомобила. По два на човек!

ВМРО настоява чуждите монополисти да изпълняват поетите пред европейските институции ангажименти и да изкупуват 100% от произведената „зелена” енергия. Чрез всевъзможни обструкции в момента ЕРП-тата отказват изкупуването на електроенергия произведена от слънчеви панели, вятърни турбини и биомаса. По този начин обричат на фалит прохождащите производства в този сектор.

ДКЕВР да престане да се държи като адвокат на електроенергийните дружества и да започне защитата на интересите на гражданите, които им плащат свръхвисоките заплати (над 2000лв.).

В момента разходите на едно домакинство за електроенергия и парно през зимния период съставляват над 50% от общите разходи. На практика при двама работещи съпрузи, заплатата на единия отива само за изплащане на сметките за ток и парно. Въпреки това често в българските домове е студено. В Пловдив където монопола на ЕВН след закупуването на Топлофикация Пловдив е пълен! Сега в жилище, в което не работи нито един радиатор само за това, че през него преминават тръбите на парното се заплаща над 100лв. на месец! И не можеш да се откажеш от парно. Законите са писани в полза на монополистите.

ВМРО предупреждаваше, че концентрацията на власт в ЕВН ще доведе до заробване на населението, чрез непосилни цени на електро и топлоенергия, но продажбата въпреки това се осъществи. Милко Ковачев, при управлението на който бяха продадени комуналните фирми в областта на разпределението на енергия, сега е скъпоплатен консултант на западна банка, очевидно като награда за „заслугите” му. В България всяка година цената на тока се увеличава с двуцифрено число. Няма държава, в която това да се случва и няма население, което дълго би издържало този геноцид. Цената на тока съотнесена към средната работна заплата в България е една от най-скъпите в света! Увеличението и винаги се извършва през лятото, за да е по-незабележимо и безболезнено, а удара го чувстваме в първите студени месеци.

Считаме, че трябва да има държавна политика в ценообразуването, а не да се оставя 7-8 бивши шефове на ЕРП-та в ДКЕВР да решават съдбата на всички български граждани, както и конкурентноспособността на бизнеса, защото основен дял в образуването на себестойносттта на стоките е тази, за вложената в тях електроенергия. Например, държавата може да освободи цената на тока от ДДС или да направи един детайлен одит на разходите на електроразпределителните дружества. Да провери, колко пари прахосват за скъпоструващи консултанти, някои от които са от самата ДКЕВР, за семинари, за нови автомобили и други несвойствени разходи, несъотносими пряко към резпределението и качеството на електроенергията.

Друг възмутителен факт е качеството на подаваната електроенергия. Не може токът да спира стотици пъти през годината. Дори, когато това става поради планови ремонти, никой не уведомява съответните потребители, поради което се получава загуба на ценни данни, разваляне на стока и изгаряне на уреди. Обвързването на цената на електроенергията с нейното качество е все още хипотетично и е само куха фраза в устата на новия председател на ДКЕВР. В последните години се случиха няколко крупни производствени аварии поради произволни повишавания на напрежението в пъти. Вместо да бъдат поети щетите от виновните за токовия удар ЕРП-та, клиентите им трябваше да водят дълги и скъпи дела, за да докажат щетите си.

ВМРО начело със сегашния кмет Славчо Атанасов, организира в Пловдив протест пред сградата на ЕВН, поради надписването на сметките на гражданите. Благодарение на протеста стотици хиляди сметки бяха коригирани.

В заключение още веднъж ще заявим, чe продажбата на комунална услуга, като снабдяването на населението с електроенергия , на чужди компании е грешка! Ако целта е демонополизация на пазара, както ни уверяваха на времето, то тя категорично не е постигната, затова държавата трябва да се намеси и ако е необходимо да развали приватизационния договор, след като той не се изпълнява!

ПРАВИЛА ЗА ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА
1.Ще получиш тяло. Дали ще го харесваш или мразиш, то ще си бъде твое през цялото време , докато си на тази земя.
2.Ще усвояваш уроци. Записан си в целодневното неофициално училище наречено Живот. Всеки ден ще имаш възможността да усвояваш в това училище. Те може да ти харесат, а може и да ти се сторят неуместни и глупави.
3.Няма грешки има само уроци. Израстването е процес на проби и грешки : експериментиране. ,,Провалените" експерименти също са част от процеса, както и онзи експеримент, който в края на краищата се оказва ,,успешен".
4.Урокът се повтаря , докато се научи. Един и същ урок ще ти бъде представян по различни начини , докато го научиш. Тогава продължаваш със следващия.
5.Усвояването на уроци няма край. Няма част от живота , през която да не се налага да усвояваш уроци. Докато си жив, винаги има уроци, които трябва да бъдат научени.
6.,,Там" не е по-добре от ,,Тук". Когато твоето ,,там" стане ,,тук", ти просто ще откриеш друго ,,там", което пак ще изглежда по-добре от ,,тук".
7.Другите за теб са само огледала. Не можеш да обичаш или да мразиш нещо у някого, освен ако в него не виждаш отразено това, което обичаш или мразиш у себе си.
8.От теб зависи как ще изживееш живота си. Разполагаш с всички инструменти и ресурси, които са ти необходими. Как ще ги използваш, зависи единствено от теб. Изборът е твой.
9.Отговорите от които имаш нужда , са в теб самия. Отговорите на въпросите, поставени от Живота, носиш в себе си. Трябва само да гледаш, да слушаш и да вярваш.
10.Ще забравиш всичко това.
Чери Картър-Скот

Най-хубавият ден - днешния.
Най-голямата спънка - страхът.
Най-лесното нещо - да се заблудиш.
Най-голямата грешка - да паднеш духом.
Коренътна всички злини - егоизмът.
Най-хубавото развлечение - работата.
Най-лошото поражение - отчаянието.
Най-добрите учители - децата.
Най-голямото щастие - да си полезен на другите.
Най-неприятния недостатък - лошото настроение.
Най-красивия подарък - прошката .
Най-добрата защита - усмивката.
Най-доброто лекарство - оптимизма.
Най-мощната сила на света - вярата.
Най-стимулуращия дар - надеждата.
Единствената реалност - любовта .
Майка Тереза

ЖИВОТЪТ Е ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО - ПОСРЕЩНИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ДАР - ПРИЕМИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ПРИКЛЮЧЕНИЕ - ОСЪЩЕСТВИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е МЪКА - НАДМОГНИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ДЪЛГ - ИЗПЪЛНИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ИГРА - ИЗИГРАЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е ТАЙНСТВО - ОТКРИЙ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ПЕСЕН - ИЗПЕЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е ВЪЗМОЖНОСТ - ИЗПОЛЗВАЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е ПЪТЕШЕСТВИЕ - ИЗВЪРШИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ОБЕЩАНИЕ - СПАЗИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ЛЮБОВ - ОТРИЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е КРАСОТА - ВЪЗХВАЛИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ИСТИНА - ОСЪЗНАЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е БИТКА - ПРИЕМИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ЗАГАДКА - РАЗРЕШИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ЦЕЛ - ПОСТИГНИ Я.

http://www.youtube.com/watch_popup?v=62T-EpZEfsc
Дали този човек казва истината? Май да...

http://www.youtube.com/watch_popup?v=uuKiWmsGIwc#t=22
Извънземните са тук и то отдавна, но това е една от най-строго пазените тайни.

http://www.youtube.com/watch?v=_ecBbSIdBKI&feature=sdig&et=1258295110.61
Ако се доверим на това видео, май кацане на луната не е имало :)

Живота минава изключително бързо. Несправедливостта в него е толкова голяма, че оставя горчив отпечатък по лицето ти, който не можеш да скриеш. Докато си на 20 изглеждаш така, както природата ти е дала. На 40 до голяма степен ти си автор на изражението си. Инересното е, че и на 20 и на 40 ти се живее еднакво, просто на 20 възможностите са повече, а за някои на 40 финансовите възможности компенсират младоста. Всеки човек има определн характер, който не може много да промени. Може да промениш нещо за определен не - дълъг период, но после отново ставаш това, което си. Ако насилваш твърде дълго собствения си темперамент и амплоа, има сериозна опасност да повредиш здравето си - физическо и психическо. Много хора изживяват живота си без особено да се замислят. Просто се пускат по пътя на най - малкото съпротивление: гледат да не правят прекалено много грешки в работата си, държат се учтиво с колегите, но не си дават много зор. Когато се приберат в къщи без да са прекалено уморени сядат пред телевизора, пият аператива си, вечерят на новините и си лягат. На 3 месеца веднъж ще отидат на кино или театър. Нямат мечти, нямат стремежи, освен да се вредят за карта за море или, да си сменят колата на 7-8 години веднъж. Знаят, че ако прекалено силно искаш нещо и в крайна сметка не го получиш, може да те боли цял живот. Всъщност това е най-лесния начин да пропилееш живота си. Няма никакво значение колко е дълъг, в момента в който се откажеш от мечтите си, ти си вече духовно мъртъв. Оправдания винаги има. Най-често това са липсата на достатъчно пари, за да живееш пълноценно, макар, че истински великите хора не са били богати, напротив, често са водили доста аскетичен живот. Другото популярно оправдание е "нямам време". Имаше една мисъл, че ти имаш точно толкова време, колкото и Нютон, Конфуций или Шекспир, просто те са го използвали по пълноценно. Какво е любовта в един живот? Има теория, че любовта е прсто химия на мозъка, която улеснява връзката, така че възпроизводството да се осъществи, дори когато има сериозни пречки или партньорите не са особено привлекателни за другите хора. Аз не съм съвсем съгласен с това. Има любов между доста възрастни хора, както и между партньори, които никога не биха могли да дадат поколение. Според мен любовта е феномен, който търпи различни обяснения, но не може да бъде обяснен напълно. Хубаво е човек да е за някои неща агностик. Християнската вяра и доктрина са опора за тези, които не могат да бъдат толкова силни, че да се уповават единствено на себе си. Самия акт на молитвата е вид самохипноза и релаксиращо упражнение. В този смисъл вярата помага. Тя е и добър морализатор, поради консервативата си етика. Същевременно има и щипка мистика и неща, които граничат с чудото, което пък от своя страна привлича нови ентусиазирани почитатели.(следва продължение)

Един уикенд в планината

ПРОТЕСТ!

ЗА ПРОТЕСТА НА 14 ЯНУАРИ

Предложените от правителството изменения в Закона за електронните съобщения, приети на първо четене от Народното събрание, са противоконституционни в частта, която предвижда възможността за директен достъп на служители МВР до информация, свързана с електронната кореспонденция и телефонните разговори на гражданите. Не може гарант за законосъобразното и съобразено с акта на съдебната власт използване на тези видове данни да е самото МВР.

Предложените изменения, освен очевидната си противоконституционност, представляват и прозрачен опит на управляващите да отклонят общественото внимание от наистина важния за всички въпрос – днешното състояние на институцията МВР и все по-явното заличаване на границата между нея и организираната престъпност. От години почти няма значимо престъпление, в което да не са замесени бивши и настоящи служители на МВР. Оперативна информация постоянно изтича към престъпниците, а ефикасни мерки за сакциониране на полицейс кото съучастие на престъпността и гаранции за преустановяване на подобна масова практика липсват. Системата страда от структурни, организационни и професионални дефицити, които не позволяват на правителството да изпълнява конституционните си задължения за осигуряване на обществения ред и националната сигурност. Българското МВР в настоящия си вид и състояние не е гаранция за върховенството на закона и за защита на основните граждански права, а постоянна и сериозна заплаха за тях. Обществото не се нуждае от допълнително огранича ване на основни граждански права и свободи, а от спешно изграждане на съвременна и ефикасна система за противодействие на престъпността.

Последните опити на управляващите да „дадат на заден ход” и да обявят подготвения граждански протест за безпредметен поради предстоящо оттеглане на законопроекта за изменение на ЗЕС, показват истинското лице на едно популистко, ненадеждно и опасно за България управление. Самото внасяне на законопроекта и приемането му на първо четене е ясно доказателство за пълната липса на респект на управляващите от ГЕРБ към фундаменталните принципи на правовата държава и спазването на човешките права. Подобен милициоÐ �ерски манталитет и такава ценностна база на управлението са постоянна и изключително сериозна заплаха за върховенството на закона и основните граждански права в България. Това е заплаха, на която гражданите са длъжни да се противопоставят по възможно най-категоричен начин.

Миг като вечност /Тодор Върбанов/
/текст - Георги Константинов/

Още преди да те срещна в живота си, теб аз обичах,
в древни гравюри и улични фотоси, звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия, в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия, теб, само теб чакам.

Колко години без шум са сближавали двата маршрута,
колко причини в света са създавали тази минута,
нежният сблъсък на влюбени атоми, вик на вселени,
още преди да започне съдбата ми..., ти, ти си до мене.

Ти ме въздигаш по стръмните пътища, ти, ти ме възпираш,
моите кошмари и приказни сънища ти, ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина, в гняв, гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена, миг, миг като вечност.

Още преди да те срещна в живота си, теб аз обичах,
в древни гравюри и улични фотоси, звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия, в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия, теб, само теб чаках.

Колко години без шум са сближавали двата маршрута,
колко причини в света са създавали тази минута,
нежният сблъсък на влюбени атоми, вик на вселени,
още преди да започне съдбата ми..., ти, ти си до мене.

Ти ме въздигаш по стръмните пътища, ти, ти ме възпираш,
моите кошмари и приказни сънища ти, ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина, в гняв, гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена, миг, миг като вечност.

Ти ме въздигаш по стръмните пътища, ти, ти ме възпираш,
моите кошмари и приказни сънища ти, ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина, в гняв, гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена, миг, миг като вечност.

Ти ме въздигаш по стръмните пътища, ти, ти ме възпираш,
моите кошмари и приказни сънища ти, ти режисираш....

разказ

Джак се събуди трудно. В сивкавия полумрак на евтината хотелска стая се носеха прахоляци в процеждащия се между спуснатите завеси лъч светлина. Беше задушно и миришеше на мухъл. Опита се да седне и тогава усети болката във врата. Болеше като натъртено. В миг си спомни какво му се случи вчера и изстена, повече от безпомощност, отколкото от болка. Защо му трябваше да влиза в тази мръсна дупка, наречена кръчма "Последен шанс". Спомни си и очите на заговорилия го на бара човек. Черни и студени, дори когато усмивка сбръчкваше дългото му лице. Черна, дълга до раменете коса, допълваше загадъчното излъчване на непознатия.
-За първи път ли си в Минатол?
-За първи път съм на планетата - в пристъп на откровение му беше казал Джак. Още тогава усети, че непознатия стана доста словоохотлив и това трябваше да го предупреди, че има някакви непочтенни намерения спрямо него.
-Да, нашата планета не е особено приятно местенце. Тук туристи почти не идват. Ти сигурно също си по работа.
-Да, то моето не е точно работа -въртеше чашата в ръцете си Джак - по скоро търсене... Всъщност, случайно да знаеш къде мога да намеря артефакти от симрийската епоха?Ходих тук наблизо в един антикварен магазин, но е пълен с фалшификати. Явно ще се наложи да потърся при някой от археолозите .
Имаше предвид, лагера на учените от Корнуелския Археологически институт, който се намираше на около 20 километра източно от Минатол сред скалите на Аринската пустиня.
-Знам, кой може да ти свърши работа. -усмихна се непознатия - стига да имаш пари да си платиш. Тези неща не са евтини. Казват, че някои от тях са доста странни. Вечер светят и дори се чува нещо като музика от тях, когато са при определени условия. Аз всъщност не вярвам. Приличат ми на обикновени кутии от красиво резбовано дърво.
-Ще ме заведеш ли при твоя човек? Кой е той? А и защо да ти вярвам? - внезапно се сети Джак.
-Казвам се Бенджамин, но приятелите ми казват Бен, ако искаш да си един от тях, просто ела с мен, не е далече. А, и не те карам да ми вярваш - усмихна се накриво мъжът -но, поне може да провериш дали това, което ти покажа ще те заинтересува.
-И защо ще го правиш?
-Уместен въпрос, тъкмо щях да спомена. Искам два процента от стойността на сделката - каза Бен и очите му бяха като твърди камъчета на тъмното му лице.
-Ако изобщо има сделка - засмя се насила Джак.
-Ако изобщо има - съгласи се бързо мъжът - Е, тръгваме ли?
Джак си допи стоплилата се в задухата бира, остави монета на бара и кимна.
Двамата мъже излязоха на фона на залязващото зад близките скали слънце...

***

Докато вървяха по главната улица Бен го поглеждаше косо и се усмихваше.
-Предполагам носиш парите със себе си. Аз утре заминавам с кораба "Конфуций" и няма как да се видим, за да си взема моя дял.
Джак кимна и попита:
-Дали този човек, при който отиваме има от кръглите кутии. Те са най-интересни и най-слабо проучени. Това е, защото са открити най-скоро.
-Има и от тях, но са по-скъпи. Всъщност колекцията му е доста богата и не продава на всеки. Трябва да го убедиш, че ще съхраняваш правилно артефакта, иначе нищо няма да ти продаде.
-Ти за това не бери грижа. Знам как да се отнасям с кутиите на симриите.
Джак не искаше да обяснява, че е доста добре запознат със симрийската цивилизация и има дори няколко публикации по въпроса в авторитетни исторически списания, макар да не бе учен.
-Оттук - промърмори Бен и свърна в една тясна и доста сумрачна пресечка. Тогава за първи път Джак помисли, че може да му се случи нещо неочаквано и неприятно, но поради изпитата бира и горещия ден, той не остави тази мисъл дълго в съзнанието си.
След още няколко внезапни свивания във все по - зле изглеждащи улички, внезапно Бен се обърна, в ръката му се появи лъчев пистолет и докато Джак вдигаше ръка да се предпази, получи удар с приклада по тила си. Губейки съзнание видя как Бен се беше надвесил над него, усмихвайки се ехидно.
Когато дойде на себе си беше мръкнало. Веднага забеляза че чантичката с парите и документите преметната през рамо, я няма. С усилие се изправи. За малко пак да се строполи на земята от пронизалата го в главата болка. Това, което го задържа на крака беше глутницата чакали, които го наблюдаваха съсредоточено от няколко метра.

II

Дани за трети път натисна копчето за старт на двигателя. Чу се стържене и хрущене, сякаш мидени черупки се смилаха в двигателния отсек. Корабът се разтърси и след това двигателят тръгна със сърдито боботене. Дани избърса потта от челото си. "И този път запали, но наистина му трябва ремонт", помисли си той. Забърса с мръсна кърпа страничното стъкло на пилотската кабина и огледа бетонния край на космодрома. Видя за своя изненада под кораба човек, който настойчиво му махаше с ръце.

-Какво ли пък иска тоя?

Непознатият беше много близо до соплата и беше немислимо да се извърши маневра без да бъде засегнат. Пилотът на совалката стана и тръгна към изхода, оставяйки мотора тихо да мърка на празен ход. Дръпна ръчката и с трясък отвори вратата. Намираше се на около 7-8метра над земята.

-Какво искаш, разкарай се! - извика с все сила Дани. Надяваше се въпреки шума на двигателя, който отвън беше доста по-силен, непознатият да го чуе.

-Моля те вземи ме със себе си-извика мъжът отдолу и се олюля на краката си.

В този момент Дани видя двама мъже с пушка да тичат през пистата към кораба.Позна в тях двама от охраната на полигона.

-По дяволите, не искам неприятности - през зъби промърмори пилотът и освободи една малка стоманена стълба, която се разви бързо надолу. Мъжът сякаш очакваше точно това. Спусна се и се заизкачва бързо по стълбата. Съвсем скоро се появи в отвора на вратата с крива усмивка на прашното си лице. Пилотът го хвана за яката и го захвърли върху натрупаните в задната част на кабината денкове.

-Какво става тук? Познаваш ли го тоя? - извика един от охраната долу.

-Да, да, всичко е наред, отивайте си! - извика им в отговор Дани.

Униформените мъже нещо си казаха и неохотно тръгнаха обратно към бункера, от който би трябвало да охраняват периметъра на паркинга за малки летателни апарати. Явно решиха, че не е в техен интерес, да си врат носовете, където не им е работа. И без това мъжът мина край поста им без да го усетят.

-Ти пък кой си? -ножът в миг се озова в ръката на Дани, който тръгна бавно към мъжа, без да го изпуска от очи. В котешката му походка личеше опита на пенсиониран десантчик от специалните части за първи контакт - известните със своите умения "Зелени котки". При откриване на нова планета с климатични условия приемливи за хората, колкото и разтегливо да беше това понятие, пускаха първо тях. За няколко месеца те трябваше да установят всички скрити и явни заплахи за заселниците, както и да определят потенциала на колонията, като природни залежи, биологически ресурси и поносимост на хората към вируси, бактерии и всичко, с което трябва после да се сблъскат първите заселници на новия свят. Както може да се очаква смъртността в отрядите на "Зелените котки" беше над 50%, но и заплащането си струваше, така че винаги се намираха луди глави сред няколкото дузина обитавани от хората светове, които постъпваха в елитната част. За романтиката да не говорим. Безброй филми, реалити продукции и романи бяха посветени на безстрашните "първопроходци на човечеството", както ги наричаше един водещ на продукция.

-Аз съм Джак и не представлявам заплаха. Трябва да отида в лагера на археолозите. Наистина е важно. Има нещо, което те не знаят, че са открили.

-Голяма работа. Какво са открили ще става ясно в близките десетилетия...

-Не, не, това, което са открили е опасно. Може да им коства живота, а и не само техния. Ако съм прав, то е опасно дори за планетата.

Дани го погледна, както се гледа прекалил с халюциногените скитник, на какъвто и приличаше в момента Джак и каза:

- Стой тук е не мърдай, докато излетим и после ще ми обясняваш. От кулата сигурно вече се чудят защо толкова се бавя с излитането.

Десетина минути по-късно, след като курсът беше зададен на автопилота и совалката пое към целта си, пода спря да се люлее. Джак с мъка се доближи и след като получи разрешение, седна на мястото на втория пилот.

- Виж, знам, че изглежда налудничаво, но случайно разбрах че т.нар. кутии всъщност са средство за комуникация със симриите. Те, между впрочем, не са изчезнали, просто се намират в друга Галактика. Тук в града, а и при археолозите някой е задействал тези артефакти и те са засечени от симрийската цивилизация.

-Е и? Не виждам нищо апокалиптично в това - засмя се Дани - тъкмо ще научим повече за тях, а и те предполагам за нас.

- Ти не знаеш нищо за симриите - тъжно каза Джак - не знаеш как са изчезнали на тази планета, а и на другите две, които са обитавали в нашата Галактика. Виж нямам време да ти разкажа всичко. Само ще спомена, че са силно войнствени и считат себе си за единствената разумна раса във Вселената. С всички други раси се отнасят като с низши животни. Впрочем ние не избиваме без смисъл животните си. В момента те са разбрали, че сме създали колония на тяхната планета и считат това за крайно обидно за тях. Смятат, че е върховен дълг да дойдат тук и да си отмъстят, заради поругаването на гробовете на предците им.

-Откъде знаеш всичко това? - погледна с недоверие пилотът към спътника си.

-Разчетох писмеността им и открих как да боравя с комуникатора. Аз всъщност установих и първата връзка с тях, но също така разбрах, че те са засекли още две устройства на планетата.

*****

Една песен...

second hand

Вие някъде да сте чували фирма да изкупува български дрехи втора ръка? Аз не съм, а съм се интересувал.Накрая подарих дрехите на разни домове и познати. Други просто изхвърлих. Струва ми се малко странно на фона на активно работещи магазини за дрехи втора ръка внесени от Европа, да няма поне един магазин, където мога да продам на символична цена разбира се дрехи, които са съвсем здрави и чести, но просто са ми омръзнали или е минала модата им. Защо е така? Има магазини за мебели и техника, ноне и за дрехи. Аз се чувствам дискриминиран, че ми е определена роля само на клиент на Европа, а не и не продавач.

Живота, който живеем.

Това със сигурност няма да е в есеистичния стил на другите няколко публикации в блога. Ще бъде в доста по умозрително-разказвателен.
Замислих се за това какъв живот живеем, заради нещата, които ежедневно ни се случват, и които подминаваме без да се замислим особено. Вчера си купих сладолед. На кутията пише, че е с боровинки и струва 5лв., за разлика от този с ягодов сироп, който е 4лв. Прибрах се вкъщи и отворих кутията. 70% от съдържанието беше ягодов и 30% боровинки. Как да се сети човек, че на някой ще му хрумне такава измама? Бях много внимателен в супера. Върнах един натурален сок, защото имаше разлика между цената, която чукна касиерката и тази обявена на стелажа. Но това със сладоледа...
Преди дни жена ми си купи чорапогащник, който имаше ясно изразени тъмни ленти, които се образуват по сгъвките, когато стоката се застои в магазина. Продавачката я увери, че след едно изпиране ивиците ще изчезнат. Не изчезнаха. Тя отиде да го върне и не искаха да и върнат парите. Трябвало да си избере друга стока. Тя, разбира се, можеше да си хареса нещо, но не и по този ултимативен начин. Наложи се да ги посплаши малко, за да станат по отзивчиви.
В едно малко магазинче за хранителни стоки до нас всяка стока има цена. Например, луканката е претеглена и цената е написана върху нея. Да обаче, когато реших да проверя дали написаната цена отговаря за тази на килограм се оказа, че има разминаване в полза, разбира се, на продавача с близо 60 стотинки.
На 14 февруари решихме да отидем в популярното заведение "Мармалад". Знаейки, че датата е специална и може да не намерим места, се обадихме по телефона и резервирахме, като попитахме и има ли вход и ако да, колко е. Отговориха ни, че е 3лв. Когато отидохме на място се оказа, че входа е 5лв. Вярно е, че собственика на заведението има право да прави промени в условията на достъп, в зависимост от наплива на клиенти, но все пак самия факт леко ни развали настроението. За съжаление това беше само началото. В заведението закачалки няма и всички палта пуловери, щалове, шапки, чанти, се наложи да струпаме на едно тясно диванче, на което бяха запазените ни места, така че поне едно място загубихме за багаж, а ние трябваше да се стесним на останалото. Дойде сервитьорката и ние поискахме меню. Оказа се, че няма меню. Не можах да повярвам. Как така няма меню, я попитах аз. Ами така, няма, питайте и аз ще ви казвам. Цените бяха доста високи и никъде нямаше гаранция, че те са истинските. И на това махнах с ръка. Очаква се, когато в една дискотека, каквото всъщност беше заведението, щом има вход, да има и дисководещ. Седяхме до 3ч. през ноща, момчето което пускаше музиката не каза и една дума. Като цяло съм силно разочарован и едва ли ще стъпя повече в това заведение.
Купихме маратонки на детето, за 38лв., които на втория месец се напукаха, подметката се протри и се отвори дупка отдолу и на практика са за хвърляне. Не можеш да се разправяш, защото то си пише, че гаранцията е един месец. Магазина беше "Daimond" във магазин "Форум" в "Тракия". Не си купувайте нищо от там.
Мога да изреждам до безкрай, какво се случва с моето, а предполагам и с вашето ежедневие. Мисля, че схванахте идеята. Нека обобщим.
Поради пълната безнаказаност на измамите и рекета на дребно на търговците в България купуваме буклучави стоки, често на напълно европейски цени. Обслужват ни, като си мислят, че сме тъпаци и не виждаме, че ни лъжат.Това, че липсват каквито и да било санкции при опит клиента да бъде измамен, постепенно направи търговците много нагли копелета и колкото и да си внимателен и да гледаш, накрая пак ще те измамят и половината ти време минава, за да правиш безмислени рекламации, от които нищо особено не произтича за търговеца. Как ще сме усмихнат и ведър народ като ежедневието ни е пълно със измами.?

Един незабравим излет до китното българско селце.

MALL MARKOVO TEPE

Човешката глупост няма край. Нарочно написах заглавието на латиница. Така се казва магазина и на български смисъла почти се губи. Как можаха в едно име да вплетат турцизъм, непреведена английска дума и прабългарския символ Крали Марко. Това показва, в кой в момента са парите. В необразовани идиоти, които правят от България някакво странно място с неразбираеми имена написани на латиница. Няма да обяснявам какво значи думата MALL, един от нас го направи в блога си. Ще ви дам още един безумен пример за име: Маркет Сентър.
Не вярвате ли, че така е написано. Елате на ул. "Капитан Райчо" и сами вижте. Все се каня да го снимам...Ако това продължава така, може скоро децата да не знаят правилен български език. Най-лошото е, че всеки подминава с безразличие. Да не мислите, че само аз съм ги забелязал тези неграмотни надписи? Просто голяма част от българите ги е налегнала такава апатия, че нищо добро не очаквам от бъдещето.

"Случаен превоз", "превоз за собствена сметка" и т.н.

Напоследък доста ме дразнят надписи по автобуси, микробуси за зареждане със тока на магазини и товарни автомобили, които не значат абсолютно нищо. Какво например разбирате като прочетете "Случаен превоз", има ли неслучаен ? Или "Превоз за собствена сметка", а за чия? На някои магазини пък има табели "частично намаление", очевидно за да се различава от някакво пълно намаление, което обаче никой не е виждал.
Предполагам, че надписите се слагат заради някоя тъпа наредба измислена от някой безмозъчен бюрократ, без капка прозорливост, какво всъщност е натворил. Знам, че това не е изолиран случай и има ред други закони, закончета и поднормативни актове каращи ни да вършим напълно безмислени и откровенно идиотски неща, но просто това е доста дразнещо и набиващо се на очи.

И в Ахтопол има стари къщи. На базата на тази снимка правя платно с маслени бои, което ще снимам и поставя до нея, така ще се види какво съм пресъздал и какво измислил :)